Моят нов приятел..... охлювът!

За блоговете е характерно да се пише повече.... но мен не ме бива в рЕденето на мисли заради кашата в главата .... за това ще наблягам на снимковия материал....лошото е че като почна ... не мога се сОпра..... :))))

Ето какво ловят децата докато мъжете се занимават със управнения по "бързо мЕтане на пръчка" ......




Возихме го ...... и му хареса.....
Обиколи ме цялата .....
За награда че беше толкова смел, дребосъкът беше пуснат в близките храсти, обсипани с малки капчици :)) И честно казано...... май там вдигна скоростта на пълзене :))))

Вит

Бай Андрей ....



Малко снимки от Вит .... освен ако не съм объркала името на папката :) .....





Това е "Човекът" :)) ....... всичко може ..... И готви вкусно :) По- натам ще проследим как минава един негов риболовен ден ..../ дано не ме съди че не съм питала :)) /



Скоро очаквайте малко видео материал за това как мъжете седят ...... на столче. Звучи безмислено, нали? Но трябва да видите как падат от него :)) .... с финес .......

Лелеее.... каква съм мърла ........... занемарила съм всичкото блог..... тц тц
Е.... ще се стегна в кръста с две връзки от маратонките /толкова са дълги че мога да се обеся на тях/ и ще поработя по въпроса ....

Кой ... кого ще изяде?

Това е когато гигантите ловят малки акулки /хихихиих/. Странно, а? И аз така си помислих. Тук има нещо гнило.

Some short movies ...

Пуфчо

Понякога липсата на рибен обяд кара малките рижи пуфчовци да превъртат. Този приятел буйства само на 25/30 метра от морето :)))))

Рибо ....

Яде ми се рибка... но първо някой трябва да я хване :) е няма да съм аз, защото на мен ми върви само на жаби :)) ...
Та като казах жаби... се сетих за първата ми жаба. Закачила съм на въдицата едно листо да дразня жабите наоколо и седнах на един дънер /да ми е по-удобно/ ... зяпам ги как се мятат на листото и продължавам да ги дразня ... печа си шапката на слънце ... псувам по мухите и осите дето ми се катерят по нервната инсталация, докато не щеш ли... едно жабну се хвана на въдицата /не това ми беше целта/ и ми стана мъчно ... А пък и той беше един ГОЛЯМ, ТЛЪСТ с едни тъжни очички. "Ще го пусна"-викам си аз, навивам си макарата /на въдицата, де/ докато то се мята като гимнастик в мрежа за едър дивеч и когато го хванах на тясно :) се сетих че кукичката ми беше толкова малка че мога да ловя уклей на нея ... За малко да се изприщя, ... беше първата кукичка която завързах самичка. Викам си "Ужас", толкова труд..... не мога да я оставя в гърлото на лакомият жабок щот ще му пречи, а и собственика на кукичката пребледня, та реших да му върна естествения цват на лицето. Тичам аз да взема от ония джаджи с които се бърка в гърлото на рибките да им е по-гадно /не че вадят куки по-лесно/ спънах се пет пъти и двете с жабнуто станахме в прах и пепел... Както и да е, ... бъркам аз и се опитвам внимателно да освободя куката и с изненада установих че това лакомо зелено чудовище така я е налапало, че краят й беше близо до едното му око /щот кръвяса зловещо/ ... скъса ми се сърцето ... Викам си " Ще срежа кордата за да ми е по-лесно, че въдицаата ме бише по главата /а тая привилегия е само за МАМА/ ... разсеях се ... и жабнуто скочи и се скри в дървата за зимата до оградата /на 5 метра от язовира/ ... викам си "Ле-леее, стана тя каквато стана". Собственика на кукичката взе да се хили " Ооо... оправяй се! Аз искам само да ми е вързана кукичката на въдицата." И аз, индианец, го взех на сериозно. Дебнах жабнуто като ловно куче-глиган цели 15 минути докато не го хванах. Успях да извадя куката и да пусна жабата ... а след това я връзвах...връзвах...връзвах...връзвах...връзвах...връзвах...връзвах... Е вързах я, де! От тогава не ползвам чужди въдици за развлечение.........